11 июн. 2010 г., 18:49

Нощ 

  Поэзия » Другая
448 0 1

 

 

Навън се стеле мрак,

Луната витална блести,

под мене тревата е влажна,

а отгоре ми блестят звезди.

 

 

 

Нейните лъчи минават през косата,

гонят се по росната трева.

И в очите ми виж звездите -

от тях сега струи светлина.

 

 

 

Нека ти отдам от нея,

усети със мен безкрайността.

И, докато настъпи утро,

да сме в плен на вечността.

© Миглена Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??