djudji89 (Миглена Ангелова)
16 10
Jun 11, 2010, 6:49 PM

Нощ 

  Poetry » Other
430 0 1

 

 

Навън се стеле мрак,

Луната витална блести,

под мене тревата е влажна,

а отгоре ми блестят звезди.

 

 

 

Нейните лъчи минават през косата,

гонят се по росната трева.

И в очите ми виж звездите -

от тях сега струи светлина.

 

 

 

Нека ти отдам от нея,

усети със мен безкрайността.

И, докато настъпи утро,

да сме в плен на вечността.

© Миглена Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??