Навън се стеле мрак,
Луната витална блести,
под мене тревата е влажна,
а отгоре ми блестят звезди.
Нейните лъчи минават през косата,
гонят се по росната трева.
И в очите ми виж звездите -
от тях сега струи светлина.
Нека ти отдам от нея,
усети със мен безкрайността.
И, докато настъпи утро,
да сме в плен на вечността.
© Миглена Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
