23 янв. 2009 г., 08:03

Нощ и ден 

  Поэзия
1029 0 21

      ------------------------------------------------------------------------------------  

             Изгубиха се късните звезди,
             сред  облаци от вечност побелели,
             невидимите пръсти на мъгли
             се впиха във града. И той изстена.

 

             А после примирено замълча,
             загледан жадно в нощните трамваи,
             разнасящи усмивки и тъга
             към някоя очакваща ги гара.

 

             Загледан в светофара, който пак
             менеше свойте чувства в цветовете,
             привикнал твърде много да е сам,
             а вътре в него всичко да е... време.

 

             Така заспа градът - като море,
             събрало в свойте шепи дъждовете...
             През уличните лампи идващ ден
             погледна, процеди се и засвети.
            


---------------------------------------------------------------------------------------           

© Эоя Михова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??