Нощ и ден
------------------------------------------------------------------------------------
Изгубиха се късните звезди,
сред облаци от вечност побелели,
невидимите пръсти на мъгли
се впиха във града. И той изстена.
А после примирено замълча,
загледан жадно в нощните трамваи,
разнасящи усмивки и тъга
към някоя очакваща ги гара.
Загледан в светофара, който пак
менеше свойте чувства в цветовете,
привикнал твърде много да е сам,
а вътре в него всичко да е... време.
Така заспа градът - като море,
събрало в свойте шепи дъждовете...
През уличните лампи идващ ден
погледна, процеди се и засвети.
---------------------------------------------------------------------------------------
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
