сякаш си животно,
да направя съществуването ти
трудно и самотно...
Да не дишаш, шумно да преглъщаш
болка и сълзи
да не смееш към мен да се обръщаш,
алено, красиво да кърви.

И когато се събудя, да си пак до мен,
да сънуваш сладко, опиянен.
Да не знаеш за белега на дясното си рамо,
да се досещаш кога жена ти е нещастна отрано.
Да си неин, когато те поиска,
в противен случай ще търпиш,
стиска ти, не стиска,
вече ти си мой, капиш?