27 июн. 2007 г., 10:06

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

906 0 3

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

 

Чертая си пътечки в пясъка,

обгърната от тъмна синева,

а морето е обляно в блясъка

на искрящата луна.

Тих нощен бриз разказва ми

приказки за хиляди съдби,

а сърцето ми заслушано показва ми

как може и душата да блести.

И седя си аз на пясъка,

заслушана във морските слова,

заровила ръце във блясъка

на тихо плискащата се вода…

И душата ми свободно рее се,

поела пътя над света,

а морето за пореден път ми пее

и разказва приказки в нощта.

14.05.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...