27 июн. 2007 г., 10:06

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

903 0 3

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

 

Чертая си пътечки в пясъка,

обгърната от тъмна синева,

а морето е обляно в блясъка

на искрящата луна.

Тих нощен бриз разказва ми

приказки за хиляди съдби,

а сърцето ми заслушано показва ми

как може и душата да блести.

И седя си аз на пясъка,

заслушана във морските слова,

заровила ръце във блясъка

на тихо плискащата се вода…

И душата ми свободно рее се,

поела пътя над света,

а морето за пореден път ми пее

и разказва приказки в нощта.

14.05.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...