27 июн. 2007 г., 10:06

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

908 0 3

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

 

Чертая си пътечки в пясъка,

обгърната от тъмна синева,

а морето е обляно в блясъка

на искрящата луна.

Тих нощен бриз разказва ми

приказки за хиляди съдби,

а сърцето ми заслушано показва ми

как може и душата да блести.

И седя си аз на пясъка,

заслушана във морските слова,

заровила ръце във блясъка

на тихо плискащата се вода…

И душата ми свободно рее се,

поела пътя над света,

а морето за пореден път ми пее

и разказва приказки в нощта.

14.05.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мириам Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...