Jun 27, 2007, 10:06 AM

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

  Poetry
899 0 3

НОЩ КРАЙ МОРЕТО

 

 

Чертая си пътечки в пясъка,

обгърната от тъмна синева,

а морето е обляно в блясъка

на искрящата луна.

Тих нощен бриз разказва ми

приказки за хиляди съдби,

а сърцето ми заслушано показва ми

как може и душата да блести.

И седя си аз на пясъка,

заслушана във морските слова,

заровила ръце във блясъка

на тихо плискащата се вода…

И душата ми свободно рее се,

поела пътя над света,

а морето за пореден път ми пее

и разказва приказки в нощта.

14.05.2005

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...