28 июн. 2019 г., 10:01

Нощ край морето

1.4K 1 2

Помниш ли, помниш ли

звездните нощи.

Фарът далечен на другия бряг.

Плажът, вълните, лодките, кея.

И нашият, лудият смях.

 

Помниш ли, помниш ли

уханните нощи

на зрели смокини,

и дъх на море.

Чайките бели и шумните гларуси

Отвъд, на безлюдния бряг.

 

Помниш ли, помниш ли,

тихия залив,

притихнал смирено

във лятната нощ.

Нашите стъпки по пясъка белия,

Зефирът среднощен във твойта коса.

 

Помня ги, помня ги.

Как се забравят

Нощи уханни, такава луна.

Гласът на морето,

шептящо ни приказки

И нашият смях без тъга.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...