28.06.2019 г., 10:01

Нощ край морето

1.4K 1 2

Помниш ли, помниш ли

звездните нощи.

Фарът далечен на другия бряг.

Плажът, вълните, лодките, кея.

И нашият, лудият смях.

 

Помниш ли, помниш ли

уханните нощи

на зрели смокини,

и дъх на море.

Чайките бели и шумните гларуси

Отвъд, на безлюдния бряг.

 

Помниш ли, помниш ли,

тихия залив,

притихнал смирено

във лятната нощ.

Нашите стъпки по пясъка белия,

Зефирът среднощен във твойта коса.

 

Помня ги, помня ги.

Как се забравят

Нощи уханни, такава луна.

Гласът на морето,

шептящо ни приказки

И нашият смях без тъга.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...