28 jun 2019, 10:01

Нощ край морето

1.4K 1 2

Помниш ли, помниш ли

звездните нощи.

Фарът далечен на другия бряг.

Плажът, вълните, лодките, кея.

И нашият, лудият смях.

 

Помниш ли, помниш ли

уханните нощи

на зрели смокини,

и дъх на море.

Чайките бели и шумните гларуси

Отвъд, на безлюдния бряг.

 

Помниш ли, помниш ли,

тихия залив,

притихнал смирено

във лятната нощ.

Нашите стъпки по пясъка белия,

Зефирът среднощен във твойта коса.

 

Помня ги, помня ги.

Как се забравят

Нощи уханни, такава луна.

Гласът на морето,

шептящо ни приказки

И нашият смях без тъга.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...