Нощ край вълните
Нищо в мен присветна,
гали мигли на простора,
нищото ме грабна и издебна
мисли на обзора
и със цветен летен звън
отне и малката умора.
И в раздора
свят от древни сънища се сътвори
и със своя глас от медна пита
океански блясък от лъчи в отвора
той пак ще прероди.
И ще вземе мойта длан,
в огън-перли, с моя жречен клан
ще заспя пробудно и ще гледам този сън,
в който дяволът танцува на изящен пън.
Нищото пробуди в мене блян,
пролетни цветя и пролетта една,
която с капки дъжден прах
покрива мен и моя страх,
...
но пак одрах
белокрила нежната жена
и целунах теб и твойта простота.
О, нищета!
Нищо в мене гледа,
нищото от мен дели
чаша скъпо вино
и чашата отвъд прозри!
Дали съм аз, а може би съм ти?
© Росица Все права защищены