Нощ край вълните

Нищо в мен присветна,

гали мигли на простора,

нищото ме грабна и издебна

мисли на обзора

и със цветен летен звън

отне и малката умора.

И в раздора

свят от древни сънища се сътвори

и със своя глас от медна пита

океански блясък от лъчи в отвора

той пак ще прероди.

И ще вземе мойта длан,

в огън-перли, с моя жречен клан

ще заспя пробудно и ще гледам този сън,

в който дяволът танцува на изящен пън.

Нищото пробуди в мене блян,

пролетни цветя и пролетта една,

която с капки дъжден прах

покрива мен и моя страх,

...

но пак одрах

белокрила нежната жена

и целунах теб и твойта простота.

О, нищета!

Нищо в мене гледа,

нищото от мен дели

чаша скъпо вино

и чашата отвъд прозри!

Дали съм аз, а може би съм ти?