Нощ, луна, море, момиче...

27 нояб. 2013 г., 14:32 2013-11-27T16:02:54+02:00

Поэзия » Пейзажная

1008 0 4

Нощ, луна, море, момиче...

Класиката в жанра връща:

нощ, луна, море, момиче-

и е уж едно и също,

но момичето- различно...

Тихо шумолят вълните,

вечен Вятър там ги гони

и спонтанно от гърдите

може стон да се отрони...

Може: някой да изплаче,

буря да взриви морето,

или да прореже здрача

в миг изгаряща комета...

Любовта е като жребий:

все за щастие мечтаеш,

а момичето до тебе

най-красивото е- знаеш...

И допре ли те свенливо

то с главата си разкошна,

а даде и боязливо

с устни сам да го докоснеш:

в прелестна самозабрава,

под Луната, до прибоя

ти разбираш чак тогава,

бога ми, Любов какво е!...

...Нощ, море, пътека лунна...

... Гларус ли в нощта проплака,

или Любовта безумна

на едно момиче в мрака!...

Коста Качев

voda (Елица Ангелова)

2013-11-29T07:54:39+02:00

Дори само заглавието е цяло стихотворение!
Толкова красиво, песенно!
iverado (Ивелина Георгиева)

2013-11-27T15:53:29+02:00

Прекрасно..Направо си я представих тази любов безумна.
Nightingale (Вероника)

2013-11-27T15:10:34+02:00

Какви красиви неща изкарва от човек любовта!
djudjii (Жанет Велкова)

2013-11-27T14:58:24+02:00

Ти не пишеш, човеко, то пееш...
!