Нощ, луна, море, момиче...
Нощ, луна, море, момиче...
Класиката в жанра връща:
нощ, луна, море, момиче-
и е уж едно и също,
но момичето- различно...
Тихо шумолят вълните,
вечен Вятър там ги гони
и спонтанно от гърдите
може стон да се отрони...
Може: някой да изплаче,
буря да взриви морето,
или да прореже здрача
в миг изгаряща комета...
Любовта е като жребий:
все за щастие мечтаеш,
а момичето до тебе
най-красивото е- знаеш...
И допре ли те свенливо
то с главата си разкошна,
а даде и боязливо
с устни сам да го докоснеш:
в прелестна самозабрава,
под Луната, до прибоя
ти разбираш чак тогава,
бога ми, Любов какво е!...
...Нощ, море, пътека лунна...
... Гларус ли в нощта проплака,
или Любовта безумна
на едно момиче в мрака!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
