Нашата потайна нощ,
тъй потънала в разкош,
бди над нас и гледа ни,
загатва всички с погледи.
Виждам те накрая на моста,
свел си ти глава в нощта,
мислиш си как загубих я,
в живота ти как тя влетя.
Начинът, по който се усмихваше,
как обвиваше ръце около теб,
или как караше те да настръхваш,
сякаш чувстваш, че сънуваш.
Може би тя още те обича,
но времето ти скоро изтича,
отивай бързо, намери я,
погледни я, целуни я.
Накрая смелост събери,
думи силни изречи.
Изчакай, за да ти прости
и тогава страстно ти я прегърни.
© Дана Благовска Все права защищены