30.12.2012 г., 11:02

Нощ на мостта

679 0 0

Нашата потайна нощ,

тъй потънала в разкош,

бди над нас и гледа ни,

загатва всички с погледи.

 

Виждам те накрая на моста,

свел си ти глава в нощта,

мислиш си как загубих я,

в живота ти как тя влетя.

 

Начинът, по който се усмихваше,

как обвиваше ръце около теб,

или как караше те да настръхваш,

сякаш чувстваш, че сънуваш.

 

Може би тя още те обича,

но времето ти скоро изтича,

отивай бързо, намери я,

погледни я, целуни я.

 

Накрая смелост събери,

думи силни изречи.

Изчакай, за да ти прости

и тогава страстно ти я прегърни.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дана Благовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...