Нощ на мостта
Нашата потайна нощ,
тъй потънала в разкош,
бди над нас и гледа ни,
загатва всички с погледи.
Виждам те накрая на моста,
свел си ти глава в нощта,
мислиш си как загубих я,
в живота ти как тя влетя.
Начинът, по който се усмихваше,
как обвиваше ръце около теб,
или как караше те да настръхваш,
сякаш чувстваш, че сънуваш.
Може би тя още те обича,
но времето ти скоро изтича,
отивай бързо, намери я,
погледни я, целуни я.
Накрая смелост събери,
думи силни изречи.
Изчакай, за да ти прости
и тогава страстно ти я прегърни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дана Благовска Всички права запазени