Нощ на Рождество
НОЩ НА РОЖДЕСТВО
През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.
Качих я на върха свещен – Голгота.
На кръст я разпънах с рани кървящи.
Оставих я час да виси там самотна.
Съзерцавах я със зеници блестящи.
Сърцето ми молеше: “Свали я, свали!
Тя твоя е. Не ти ли стана мъчно?
Като я гледам така, мен ме боли.
За своите болки, на нея ли си връщаш?“
„ Не. Болките, които носи са общи.
Нали един път трънлив ний вървяхме,
но тя е вечната, тя трябва да се пречисти
и възкръсне – нова семка в сърцето ми!
Тогава отново с болка родилна родени,
ще тръгнем чисти по пътя на Вярата.
От Любовта си Божествена сплотени,
ще знаем Истината Свободата и Мярата.“
С молитва изплакана, затворих очи.
Смирена заспах със усмивка на бебе.
Камбанният зван покрай мене звучи:
„Христос се роди!
Мир вам!
Святост за всинца да бъде!“
Да бъде! Амин!
26 12 2015
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
