Нощ на Рождество

26 дек. 2019 г., 12:46

Поэзия

437 0 2

НОЩ НА РОЖДЕСТВО

През тази нощ Рождественска
изминах пътя житейски отново,
душата ми се оголи до девствено
без свян и ненужно празнословие.

Качих я на върха свещен – Голгота.
На кръст я разпънах с рани кървящи.
Оставих я час да виси там самотна.
Съзерцавах я със зеници блестящи.

Сърцето ми молеше: “Свали я, свали!
Тя твоя е. Не ти ли стана мъчно?
Като я гледам така, мен ме боли.
За своите болки, на нея ли си връщаш?“

„ Не. Болките, които носи са общи.
Нали един път трънлив ний вървяхме,
но тя е вечната, тя трябва да се пречисти
и възкръсне – нова семка в сърцето ми!

Тогава отново с болка родилна родени,
ще тръгнем чисти по пътя на Вярата.
От Любовта си Божествена сплотени,
ще знаем Истината Свободата и Мярата.“

С молитва изплакана, затворих очи.
Смирена заспах със усмивка на бебе.
Камбанният зван покрай мене звучи:
„Христос се роди!
Мир вам!
Святост за всинца да бъде!“
Да бъде! Амин!

26 12 2015

Свързани произведения

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-12-27T20:57:49+02:00

Да, Георги, но когато имат поне начеваща вяра в сърцата, те говорят правдоподобно за късия си земен път, а останалите - с пренебрежение към Божественото и със стремежи към дребнавото, материалното, "звезното"... Ще срещнат болката и тогава ще разберат ценностите на живота. Светли за душата ти празници ти пожелавам във взаимност и любов!!!
генек (Георги Коновски)

2019-12-27T11:19:01+02:00

Хареса ми...
П.П. Но ми е смешно, когато хлапета говорят за изминат житейски път...