9 февр. 2008 г., 14:02

Нощ омайна, сладка

954 0 3
Вино тежко тази нощ отпивам,
как прониква плавно в мен и
с кръвта ми смесва се -
ума ми замъглява.
О, не - не ми стига.
Искам още - втора, трета, пета чаша.

Next level ...
продължавам с цигара тънка -
сетивата да доотпусна.
После пурата запалвам
и чувствам как отслабвам.
Ха-ха...

Наргилето вече е готово -
леле, велико е.
О, и сушена тревица -
върхът е.
Довършвам се,
скоро ще излитам.
Дайте ми крилата, ей.
Откога го чакам тоз момент?

Нощ каква, а?
Алкохолен и тютюнев оргазъм -
луда е младостта!
Къде съм, вече не знам.
Смехът ме завладя, ха-ха-ха...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© София Русева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...