18 июн. 2012 г., 15:04

Нощ в Китен

1.6K 0 12

                               НОЩ В КИТЕН

                                                     ИЛИ

 Среща на Чико Чиков с творческата интелигенция на страната.

 

      Тъмна доба. Тук и там, за смях и срам, все още танцуват вампири таласъми. Но Чико е веч на крак и стяга куфарчето пак. Отива Чико на море, да топне дупето маймунско в Черното море.

      И ето ги на път за там, цяла сурия  яхнали на Радо  румънската фурия.

Небето синьо като от коприна, слънце грее над бетонната пустиня. И когато пред тях изниква Китен, О Боже мой, каква е радост, каква е буря от възторзи на прага на Виконтови чертози.

      Русин тъкмо вади апарата и от горе задава се француский „Пегас“ и изскачат знойни три варненски русалки, и право скачат в прегръдките  на приятелите стари, радостни от срещата с нас.

      Нисана вече е паркиран, Йосифова пие си кафето, а Боби тича да урежда,  апартаменти, стаи и хотели, че идват тук за среща национална, писатели, поети и всякакви таланти. Пристигат поетеси на талази, с прически и тоалети екстравагантни. Катанец не престава да щрака, и след всеки щрак, целувка полага му се по лявата бузка.

А Чико гледа от страни и чака да дойде неговият ред.

Ах, ето задава се кола, от там изскача  чаровната Мая придружена от Дорето прекрасно, и крият те в багажника  красавец- чужденец, получил вчера лавровий венец.

Тъга се крие в очите на Чико, няма ги чаровните поетеси от лани, но има нови, непознати и още по- красиви дами.

Риба цаца, бира и кюфтета, вино и ракия с богати морски мезета, гарнирани с целувки и прегръдки, дават настроение и емоции, за все по-нови и нови запознанства и промоции.

И настъпва уреченият час.  В салоните на „Черната перла“, красавици шетат напред назад, а снимки и прегръдки не престават нито за миг. И в полумрака на сауна уютна, всеки  търси приятел виртуален.

Смях, танци и веселие огласят звездната нощ над Китен, а в очите  святкат радостни искри, че приятели на среща от далеч са тук дошли.

Боже, Боже, колко са таланти, възкликва бивший маймун африкански, и веднага мисъл за бизнес спохожда „кратуната“ на Чико. При тази криза световна, Родината ще бъде спасена. Ще  изнасяме ний творби поетични, разкази, романи и поеми, фото, музика и картини, украса за световните витрини. Да напълним държавната хазна, туй дълг и чест е за всеки патриот.

      Поезията света ще победи, а ний сме войни на огромна армия и няма да жалим ни скенери или печатащи устройства за да победим кризата глобална до следващата ни национална среща .

Летят десетки автомобили по пътища и магистрали, летят окрилени от тази среща. Завръщат се  пълни с нови идеи, спомени и фотоси безбройни, с нови приятели и разни приключения, с които да създават нови още по-интересни произведения.  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Крикор Асланян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Китни хора в китен град,
    смееха се под мустак,
    че и Чико в рими пише,
    точки иска да запише.
    Няма нужда, Чико драг,
    прозата е твой мерак.
    Поздрав пращам най-сърдечен
    от Човека веч наречен,
    с име звучно благозвучно,
    даже мъничко научно
    то Camelus се нарича
    всички много ви обича
  • Е това ще е супер, да знаеш!И никакво отмятане!
  • С нетърпение ще чакам "следващия" път, да запеем всички заедно.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...