14 мая 2021 г., 07:24

Нощ в открития Океан...

456 0 1

 

Нощ в открития Океан...

            Океаните заемат ¾ от

        площта на планетата

                         Факт

 

На залезът омаята остана

разтворена в безкрайната вода...

За малко укроти се Океана

и разпиля космична свобода.

 

Пристъпи нощ вълнуваща и тиха

небето засия с безброй звезди,

а ураганите, които виха –

едва люлеят палави вълни...

 

Те идват на редици настъпателно

и корабът за тях е вълнолом,

и го поклащат леко и мечтателно,

а той за нас сега е порт и дом...

 

... Изгасва залезът... Черней водата,

но на вълните гребенът е бял

и само той проблясва в тъмнината –

енергия от вятъра събрал.

 

А в тази нощ навярно бе заета

Луната, та до края не дойде...

И светила над другите морета

остави тъмно нашето небе.

 

Звездите само винаги остават

и векове моряците по тях

поведени от ветровете плават,

дори във ураганите без страх...

 

...И въздухът в нощта изглежда черен,

но движим се уверено напред,

защото рáдарът ни в пътят е уве́рен,

а ние – във моряшкия късмет!...

 

Едно време в Океана

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...