22 мая 2020 г., 12:58

Нощ в Пустинята

703 0 0

 

Нощ в Пустинята...5

 

Денят преминал в жега разгневена

на залеза смутено се усмихна

от палещия огън изнурена

Пустинята във вечерта притихна...

 

Небето като бедуинска шатра

закърпено от облаци се спусна,

над пясъците колебливо вятъра

за малко спря и вихрено препусна...

 

На залеза в светлинната каскада

вълшебната феерия угасна...

В Пустинята нощта полека пада

в оранжевия здрач и е прекрасна!...

 

Една след друга грейват и звездите,

премигващите божии свещички,

от там сега на мъртвите душите

в Пустинята ще се завърнат всички!...

 

Ще дойдат те със призрачни кервани

ще екнат стъпки, а следи ще липсват...

И препирни ще следват не разбрани

в керваните пътуващи на изток...

 

Животът тук Началото си помни

заченат със желания „греховни

и минал зад отвъдни хоризонти

за нас създал: Религии световни...*

 

Възможно е навярно Боговете

веднó и със Душите на умрелите

назад в нощта да върнат вековете

с керваните  на о́ще оцелелите...

 

И може би в нощта да се повтори

на бързи обороти и Живота,

и цялата, Човешката история

да почне пак от нулевата кота...

 

... Дано обаче да сме поумнели

във страстите на нóщите разгу́лни:

в общуването да сме по умели,

а с двайсет века – даже  по –  разумни!...

 

И няма Боговете да оплакваме

за нашите си грехове на Кръста,

а лицемерно във нощта да чакаме:

за чудото на тяхното възкръсване!...

 

Човешката агресия отрекли

войните като повод да зачеркнем,

че толкоз много векове обрекли

жените бяха на забрадки черни!...

 

... Гаснее залезът и тъмно става...

На Ориента мъдреците в тази вечер

очакват се, но вятърът издава:

че няма мъдреци отдавна вече!...

 

Имало едно време в Пустинята

 

*повечето световни религии са създадени

в пустините

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...