2 июн. 2019 г., 07:53

Нощ в шепа площ

858 0 0

Стоя в моето малко човешко гнездо
в клоните на бетонно високо дърво.
Наблюдавам на звездите ярки светлината
и гледам в тишината тъмнината.
Бавно заспива градът...
Там долу
животът не спира да композира.
Дилеми, проблеми -
малки, големи...
Автомобил внезапно спира,
а друг скорост набира...
Съсед и съседка чувам спорят за електрическа сметка...
Новини от ТV екран -
сякаш изригва вулкан!
После се разиграва котешка драма -
ухажване във високата гама.
Дочувам лай в далечината -
две кучета разговарят в мрачината.
Жабешки сбор пее във хор... 
Гласа си славей извива -
опитва се да ме приспива.
Нощно пиле присъствие заявява,
а после се стаява...
Сърпът лунен се появява
и света осветява...
Пада звезда,
за да сбъдне мечта.
Дъждът от въпроси спира,
щото простотата намира...
Тъй в шепа площ
се спуска нощ...


ЗримА

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Zlatka Аndonova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...