Стоя в моето малко човешко гнездо
в клоните на бетонно високо дърво.
Наблюдавам на звездите ярки светлината
и гледам в тишината тъмнината.
Бавно заспива градът...
Там долу
животът не спира да композира.
Дилеми, проблеми -
малки, големи...
Автомобил внезапно спира,
а друг скорост набира...
Съсед и съседка чувам спорят за електрическа сметка...
Новини от ТV екран -
сякаш изригва вулкан!
После се разиграва котешка драма -
ухажване във високата гама.
Дочувам лай в далечината -
две кучета разговарят в мрачината.
Жабешки сбор пее във хор... 
Гласа си славей извива -
опитва се да ме приспива.
Нощно пиле присъствие заявява,
а после се стаява...
Сърпът лунен се появява
и света осветява...
Пада звезда,
за да сбъдне мечта.
Дъждът от въпроси спира,
щото простотата намира...
Тъй в шепа площ
се спуска нощ...

ЗримА