9 янв. 2006 г., 12:07

Нощем

1K 0 2
И блокове сиви се редят,
и черните баири за тях спят.
Уличните лампи слабичко потрепват
и дъждът започна да ръми.
Само звук на уличната шахта
тишината нарушава.
Никой за другите не мисли,
всеки свил се под юргана
само думи мрачни той реди
и се чуди дали да си поспи.
Но животът не е спрял.
Той лети без секундите да мери
само ден и нощ сменят се
и нищо друго се не мени.
Той със нея е, тя със него,
и те са заедно, а те са разделени.
Всички спят, и всички са будни,
а аз, аз рисувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юлия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...