9.01.2006 г., 12:07 ч.

Нощем 

  Поезия
724 0 2
И блокове сиви се редят,
и черните баири за тях спят.
Уличните лампи слабичко потрепват
и дъждът започна да ръми.
Само звук на уличната шахта
тишината нарушава.
Никой за другите не мисли,
всеки свил се под юргана
само думи мрачни той реди
и се чуди дали да си поспи.
Но животът не е спрял.
Той лети без секундите да мери
само ден и нощ сменят се
и нищо друго се не мени.
Той със нея е, тя със него,
и те са заедно, а те са разделени.
Всички спят, и всички са будни,
а аз, аз рисувам.

© Юлия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??