Нощем чувам нежни трели
Нощем чувам нежни трели
Тъй словата ми са спрели,
чувствам - пак съм в тежък плен...
Нощем чувам нежни трели,
чер е после всеки ден...
Мойта гръд печал раздира
в този блян неутолен...
Никой, никой не разбира
как копнее той за мен...
С тези мисли - угнетена
знам - ще чакам сто лета...
С моя рицар - разделена
вехна в тиха самота...
Ах, да можех взор да вдигна,
всичко в мен да трепне в миг...
Свода чист щях аз да стигна
зърна ли пак онзи лик...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
