Нощем чувам нежни трели
Нощем чувам нежни трели
Тъй словата ми са спрели,
чувствам - пак съм в тежък плен...
Нощем чувам нежни трели,
чер е после всеки ден...
Мойта гръд печал раздира
в този блян неутолен...
Никой, никой не разбира
как копнее той за мен...
С тези мисли - угнетена
знам - ще чакам сто лета...
С моя рицар - разделена
вехна в тиха самота...
Ах, да можех взор да вдигна,
всичко в мен да трепне в миг...
Свода чист щях аз да стигна
зърна ли пак онзи лик...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
