24 мар. 2006 г., 19:04

Нощем на магистралата 

  Поэзия
749 0 5
Две симетрични червени следи
стопяват се бавно, сгъстявайки мрака.
И скучни историйки с щемпел "преди",
неподвластни на разума, мисълта ми причакват.
И поели я здраво, я измъкват от мрака,
който пълни зениците с пустота и умора.
И макар че са скучни, и банално нечакани,
те предлагат надежда, път към другите хора,
пък дори и неясен...
И това е прекрасно.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??