1 февр. 2007 г., 20:46

Нощем плача и така съм щастлива...

1K 0 5

Нощем плача и така съм щастлива

 

Луна, не те желая тук сега.

Излез от затъмнената ми стая.

Не искам да те виждам през нощта,

във тъмнината аз си крия рая.

 

Когато всички тихо тихо спят,

аз пак запявам тъжната си песен.

Сълзите ми горещи ще заспят

на сутринта. Като морето есен.

 

Едва веднъж усмихвам се. Сама.

Ще стана и вървейки в светлината,

без лик ще кимам тук и там в лъжа

и пак ще чакам рая в тъмнината...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владислава Генова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви за навременната критика.В интерес на истината в първоначалния вариант сълзите не "умираха", а "заспиваха" и веднага ще го преправя отново.
  • хубаво е като стих. само не разбрах смисъла тук:
    "Сълзите ми горещи ще умрат
    на сутринта.Като морето есен."
  • Много красиво си изразила чувствата си!
    Поздрави!
    Браво!
  • А ти потърси своя рай и през деня!!! Поздрави, Владислава!!!
  • Много ми хареса,наисина

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...