Feb 1, 2007, 8:46 PM

Нощем плача и така съм щастлива...

  Poetry
1K 0 5

Нощем плача и така съм щастлива

 

Луна, не те желая тук сега.

Излез от затъмнената ми стая.

Не искам да те виждам през нощта,

във тъмнината аз си крия рая.

 

Когато всички тихо тихо спят,

аз пак запявам тъжната си песен.

Сълзите ми горещи ще заспят

на сутринта. Като морето есен.

 

Едва веднъж усмихвам се. Сама.

Ще стана и вървейки в светлината,

без лик ще кимам тук и там в лъжа

и пак ще чакам рая в тъмнината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владислава Генова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви за навременната критика.В интерес на истината в първоначалния вариант сълзите не "умираха", а "заспиваха" и веднага ще го преправя отново.
  • хубаво е като стих. само не разбрах смисъла тук:
    "Сълзите ми горещи ще умрат
    на сутринта.Като морето есен."
  • Много красиво си изразила чувствата си!
    Поздрави!
    Браво!
  • А ти потърси своя рай и през деня!!! Поздрави, Владислава!!!
  • Много ми хареса,наисина

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...