1.02.2007 г., 20:46

Нощем плача и така съм щастлива...

1K 0 5

Нощем плача и така съм щастлива

 

Луна, не те желая тук сега.

Излез от затъмнената ми стая.

Не искам да те виждам през нощта,

във тъмнината аз си крия рая.

 

Когато всички тихо тихо спят,

аз пак запявам тъжната си песен.

Сълзите ми горещи ще заспят

на сутринта. Като морето есен.

 

Едва веднъж усмихвам се. Сама.

Ще стана и вървейки в светлината,

без лик ще кимам тук и там в лъжа

и пак ще чакам рая в тъмнината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви за навременната критика.В интерес на истината в първоначалния вариант сълзите не "умираха", а "заспиваха" и веднага ще го преправя отново.
  • хубаво е като стих. само не разбрах смисъла тук:
    "Сълзите ми горещи ще умрат
    на сутринта.Като морето есен."
  • Много красиво си изразила чувствата си!
    Поздрави!
    Браво!
  • А ти потърси своя рай и през деня!!! Поздрави, Владислава!!!
  • Много ми хареса,наисина

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....