1.02.2007 г., 20:46 ч.

Нощем плача и така съм щастлива... 

  Поезия
857 0 5

Нощем плача и така съм щастлива

 

Луна, не те желая тук сега.

Излез от затъмнената ми стая.

Не искам да те виждам през нощта,

във тъмнината аз си крия рая.

 

Когато всички тихо тихо спят,

аз пак запявам тъжната си песен.

Сълзите ми горещи ще заспят

на сутринта. Като морето есен.

 

Едва веднъж усмихвам се. Сама.

Ще стана и вървейки в светлината,

без лик ще кимам тук и там в лъжа

и пак ще чакам рая в тъмнината...

© Владислава Генова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за навременната критика.В интерес на истината в първоначалния вариант сълзите не "умираха", а "заспиваха" и веднага ще го преправя отново.
  • хубаво е като стих. само не разбрах смисъла тук:
    "Сълзите ми горещи ще умрат
    на сутринта.Като морето есен."
  • Много красиво си изразила чувствата си!
    Поздрави!
    Браво!
  • А ти потърси своя рай и през деня!!! Поздрави, Владислава!!!
  • Много ми хареса,наисина
Предложения
: ??:??