Нощем плача и така съм щастлива
Луна, не те желая тук сега.
Излез от затъмнената ми стая.
Не искам да те виждам през нощта,
във тъмнината аз си крия рая.
Когато всички тихо тихо спят,
аз пак запявам тъжната си песен.
Сълзите ми горещи ще заспят
на сутринта. Като морето есен.
Едва веднъж усмихвам се. Сама.
Ще стана и вървейки в светлината,
без лик ще кимам тук и там в лъжа ...