15 окт. 2008 г., 16:17

Нощен гост

810 0 5

НА К.Р.

Ти пак си идвал. Каза ми капчукът,

че цяла нощ под него си стоял.

Навярно си се чудил да почукаш ли

и тъжен у дома си се прибрал.

 

А аз излязох рано заранта

от стъпките ти топлина да взема.

На прага ми - една сълза,

изплакана от мъж, страхливо дремеше.

 

Плетът ни сух - пазач от нощни гости,

за ризата успял е да те хване

и уж в ръцете си парче от риза нося,

а сякаш нося теб във свойте длани.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дияна Радева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...