10 дек. 2008 г., 19:46

Нощен град 

  Поэзия
1858 0 22

Мой нощен град -

разсипана кутия

с бижута върху черно кадифе.

Вулкан от незаспиваща магия

в най-тъмната утайка от кафе.

От мрака жив,

като звезди вселенски

изригват гейзери от светлина.

Духът ми се настройва приключенски

и литва в тъмната далечина

над улици -

мънистени гердани,

над паркове,

музеи,

домове,

окъпани в неоново сияние

и шепот от среднощни стихове.

Мой нощен град,

морето е заспало.

Сега е есен.

Време е да спи.

Люлее се студеното му тяло,

забравено от летните тълпи.

Сънувам будна.

Есенно бленувам,

потръпвайки от нощния ти хлад,

как любовта си

пролетно целувам

сред този приземил се звездопад.

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??