Нощен град
Мой нощен град -
разсипана кутия
с бижута върху черно кадифе.
Вулкан от незаспиваща магия
в най-тъмната утайка от кафе.
От мрака жив,
като звезди вселенски
изригват гейзери от светлина.
Духът ми се настройва приключенски
и литва в тъмната далечина
над улици -
мънистени гердани,
над паркове,
музеи,
домове,
окъпани в неоново сияние
и шепот от среднощни стихове.
Мой нощен град,
морето е заспало.
Сега е есен.
Време е да спи.
Люлее се студеното му тяло,
забравено от летните тълпи.
Сънувам будна.
Есенно бленувам,
потръпвайки от нощния ти хлад,
как любовта си
пролетно целувам
сред този приземил се звездопад.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Шейтанова Все права защищены
