10.12.2008 г., 19:46 ч.

Нощен град 

  Поезия
1859 0 22

Мой нощен град -

разсипана кутия

с бижута върху черно кадифе.

Вулкан от незаспиваща магия

в най-тъмната утайка от кафе.

От мрака жив,

като звезди вселенски

изригват гейзери от светлина.

Духът ми се настройва приключенски

и литва в тъмната далечина

над улици -

мънистени гердани,

над паркове,

музеи,

домове,

окъпани в неоново сияние

и шепот от среднощни стихове.

Мой нощен град,

морето е заспало.

Сега е есен.

Време е да спи.

Люлее се студеното му тяло,

забравено от летните тълпи.

Сънувам будна.

Есенно бленувам,

потръпвайки от нощния ти хлад,

как любовта си

пролетно целувам

сред този приземил се звездопад.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??