Нощен град
Мой нощен град -
разсипана кутия
с бижута върху черно кадифе.
Вулкан от незаспиваща магия
в най-тъмната утайка от кафе.
От мрака жив,
като звезди вселенски
изригват гейзери от светлина.
Духът ми се настройва приключенски
и литва в тъмната далечина
над улици -
мънистени гердани,
над паркове,
музеи,
домове,
окъпани в неоново сияние
и шепот от среднощни стихове.
Мой нощен град,
морето е заспало.
Сега е есен.
Време е да спи.
Люлее се студеното му тяло,
забравено от летните тълпи.
Сънувам будна.
Есенно бленувам,
потръпвайки от нощния ти хлад,
как любовта си
пролетно целувам
сред този приземил се звездопад.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
