18 мая 2013 г., 16:17

Нощен посетител

1.1K 0 0

 

С дъх на канела и пролетни листа,

ти идваш в съня ми и тих като вятър

беззвучно отваряш врата след врата,

по прозорците леко потракваш.

 

Ти нежно нашепваш мечтани слова,

косите ми пак разпиляваш.

Милваш страните ми леко с ръка

и огъня в мене пак силно разпалваш.

 

Събуди ме шум – затръшна се врата,

когато ти реши да си отидеш.

Отвял душата, щастието ми и съня,

отишъл си като мусонен вятър.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деметра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...