С дъх на канела и пролетни листа,
ти идваш в съня ми и тих като вятър
беззвучно отваряш врата след врата,
по прозорците леко потракваш.
Ти нежно нашепваш мечтани слова,
косите ми пак разпиляваш.
Милваш страните ми леко с ръка
и огъня в мене пак силно разпалваш.
Събуди ме шум – затръшна се врата,
когато ти реши да си отидеш.
Отвял душата, щастието ми и съня,
отишъл си като мусонен вятър.