18.05.2013 г., 16:17

Нощен посетител

1.1K 0 0

 

С дъх на канела и пролетни листа,

ти идваш в съня ми и тих като вятър

беззвучно отваряш врата след врата,

по прозорците леко потракваш.

 

Ти нежно нашепваш мечтани слова,

косите ми пак разпиляваш.

Милваш страните ми леко с ръка

и огъня в мене пак силно разпалваш.

 

Събуди ме шум – затръшна се врата,

когато ти реши да си отидеш.

Отвял душата, щастието ми и съня,

отишъл си като мусонен вятър.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деметра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...