Нощен посетител

С дъх на канела и пролетни листа,

ти идваш в съня ми и тих като вятър

беззвучно отваряш врата след врата,

по прозорците леко потракваш.

Ти нежно нашепваш мечтани слова,

косите ми пак разпиляваш.

Милваш страните ми леко с ръка

и огъня в мене пак силно разпалваш.

Събуди ме шум – затръшна се врата,

когато ти реши да си отидеш.

Отвял душата, щастието ми и съня,

отишъл си като мусонен вятър.