10 янв. 2008 г., 17:02

Нощен сатен

1.6K 0 16
Бляскав сатен -
обгръщане хладно,
пламтящата тлен -
докосване жадно.
Топли ръце,
изгаряща тръпка,
туптящо сърце -
нежна прегръдка.
Порой от мечти,
очите се търсят -
любовни искри
мрака разкъсват.
Хладен сатен...
гореща прегръдка,
ръцете по мен -
еротика, глътка...
Вълна от копнежи,
емоции, страст...
чувства, стремежи,
преливат във нас.
Тела се извиват
в море от коприна,
до дъно се пият -
дъхът не достига...
Ухание нощно,
звук на щурци,
проникване мощно -
мракът тупти...
Звездите крещят
сами в тъмнината,
ураганите шепнат...
стон в тишината...
Луната съблича
последен воал,
любов ни предрича
във див ритуал...
Море от копнежи -
вливаш се в мен...
омая безбрежна...
във нощен сатен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...