Нощен стих

Нощен час, нощен стих...

Със звездния вятър отлита съня ми.

Нощен час, нощен стих...

галопиращи спомени владеят ума ми.

Не помня онзи ден, не помня вчера,

за мене времето не е процес.

За мене времето е атмосфера,

оставила печат в душата ми до днес.

Отварям запечатаните страници

и бликва радост, светлина...

И мъчно ми е, че сега сме странници,

забравили за тази красота...

Две сърца, изгубени в момент преломен,

дълбоко в себе си копнеят за това -

да върнат огъня, изпепелен във спомен,

да върнат огъня на любовта.

Душата ми се гърчи, плаче, стене,

за грешките допуснати преди...

От пепелта на спомена във теб и мене,

Любовта ни като Феникс да се възроди.

Нощен час, нощен стих...

Със звездния вятър отлитна съня ми...

Нощен час, нощен стих...

Със обич душата ми моли: Прости ми!