29.08.2013 г., 15:16

Нощен стих

679 0 1

Нощен стих

 

Нощен час, нощен стих...

Със звездния вятър отлита съня ми.

Нощен час, нощен стих...

галопиращи спомени владеят ума ми.

 

Не помня онзи ден, не помня вчера,

за мене времето не е процес.

За мене времето е атмосфера,

оставила печат в душата ми до днес.

 

Отварям запечатаните страници

и бликва радост, светлина...

И мъчно ми е, че сега сме странници,

забравили за тази красота...

 

Две сърца, изгубени в момент преломен,

дълбоко в себе си копнеят за това -

да върнат огъня, изпепелен във спомен,

да върнат огъня на любовта.

 

Душата ми се гърчи, плаче, стене,

за грешките допуснати преди...

От пепелта на спомена във теб и мене,

Любовта ни като Феникс да се възроди.

 

Нощен час, нощен стих...

Със звездния вятър отлитна съня ми...

Нощен час, нощен стих...

Със обич душата ми моли: Прости ми!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маруся Парушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...