Луд вятър играе по первазите пусти,

дъждът вали из ведро.

Топло е вкъщи и бирата свърши,

тъпо е някак сам на легло!

Тъмнината е мазна и се впива във мен, 

във всяка частица се впива.

Мечтата за някакъв по светъл ден с вдяко дихание

като с катранен парцал се изтрива!

Няма рима в тази изповед мрачна,

аз я описвам в анфас.

Живота ми на милион парченца се пръсна

и все пак някак пак съм си аз!

И това е поредна история нечия,

те описва частичка човек.

Тя е тъмна и странна и леко пречупена,

тя е моя нощен завет.