Нощен Завет
Луд вятър играе по первазите пусти,
дъждът вали из ведро.
Топло е вкъщи и бирата свърши,
тъпо е някак сам на легло!
Тъмнината е мазна и се впива във мен,
във всяка частица се впива.
Мечтата за някакъв по светъл ден с вдяко дихание
като с катранен парцал се изтрива!
Няма рима в тази изповед мрачна,
аз я описвам в анфас.
Живота ми на милион парченца се пръсна
и все пак някак пак съм си аз!
И това е поредна история нечия,
те описва частичка човек.
Тя е тъмна и странна и леко пречупена,
тя е моя нощен завет.
© Юнеско Чомски All rights reserved.
