Нощи
Залюбих върколашките ти нощи...
(защо тогава нищичко не каза?)
и вълчите ти яки, силни мощи,
с които Бог прости и ме наказа.
И тайните ти друми полунощни,
и вълчия ти нрав, и мрака черен -
изпиваш ме и после искаш още
със вълчия си поглед суеверен...
А ласките ти вълчи ме опиват -
под погледа им времето се гърчи,
и колко нечовешки ти отива
да ме целуват зъбите ти вълчи.
Кръвта пулсира буйна и гореща,
животът ни, подхвърлена монета,
e нощем... Сякаш Дяволът ни срещна
със тебе?... Ала нека съм проклета!
Ще оцелея - пак ще се прераждам.
И вълчите ти пътища ще следвам,
а единакът в теб ще се обажда,
когато безпощадно го поглеждам.
Забравих, че човек и в мен се крие...
Луната присмехулно ни прегръща,
когато върколакът в теб завие,
не искам при човека да се връщам.
И с тази лудост, сякаш зла магия
по пътя, щом след тебе запрепускам,
аз искам също тихичко да вия
и върколакът да не ме напуска.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
не съм те срещала отдавна..
