Нощи в ада

22 июл. 2010 г., 13:41

Поэзия

569 0 2

Предадохме си вярата,

захвърлихме я, кучета я ръфат,

оставихме я цялата,

в каналите вонящи с предразсъдък.

Обрекохме душите си,

безмислено се тъпчеме със соя,

съблякохме жените си,

останахме без нравствени устои.

Заровихме главите си

в тресавища, потънахме до шия,

продадохме мечтите си

и тръгнахме с цървули на просия.

Живеем ли, какво ли е...?

Не знаем ни покой, ни вяра,

животът ни в безволие,

а дните са ни нощите в ада.