Нощи в ада
Предадохме си вярата,
захвърлихме я, кучета я ръфат,
оставихме я цялата,
в каналите вонящи с предразсъдък.
Обрекохме душите си,
безмислено се тъпчеме със соя,
съблякохме жените си,
останахме без нравствени устои.
Заровихме главите си
в тресавища, потънахме до шия,
продадохме мечтите си
и тръгнахме с цървули на просия.
Живеем ли, какво ли е...?
Не знаем ни покой, ни вяра,
животът ни в безволие,
а дните са ни нощите в ада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Ангелов Всички права запазени
