Предадохме си вярата,
захвърлихме я, кучета я ръфат,
оставихме я цялата,
в каналите вонящи с предразсъдък.
Обрекохме душите си,
безмислено се тъпчеме със соя,
съблякохме жените си,
останахме без нравствени устои.
Заровихме главите си
в тресавища, потънахме до шия,
продадохме мечтите си
и тръгнахме с цървули на просия.
Живеем ли, какво ли е...?
Не знаем ни покой, ни вяра,
животът ни в безволие,
а дните са ни нощите в ада.
© Валентин Ангелов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
