2 авг. 2008 г., 15:59

Нощна идилия

1.1K 0 1
Шепотът на нощните птици
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.

Луната потъна в небето,
дори не полъхва вече нощният бриз,
живот не се вижда нигде в полето
и спокойният сън стана каприз.

Вълци вият сиротно,
скърбящи за своята луна,
а дърво се издига самотно
на върха на стръмна скала.

Само градът утихваше спокойно,
обгърнат от черна тъма.
Държеше се напълно достойно,
не показвайки своята тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...