2 авг. 2008 г., 15:59

Нощна идилия

1.1K 0 1
Шепотът на нощните птици
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.

Луната потъна в небето,
дори не полъхва вече нощният бриз,
живот не се вижда нигде в полето
и спокойният сън стана каприз.

Вълци вият сиротно,
скърбящи за своята луна,
а дърво се издига самотно
на върха на стръмна скала.

Само градът утихваше спокойно,
обгърнат от черна тъма.
Държеше се напълно достойно,
не показвайки своята тъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...