Нощна идилия
1.1K
0
1
Шепотът на нощните птици
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.
Луната потъна в небето,
дори не полъхва вече нощният бриз,
живот не се вижда нигде в полето
и спокойният сън стана каприз.
Вълци вият сиротно,
скърбящи за своята луна,
а дърво се издига самотно
на върха на стръмна скала.
Само градът утихваше спокойно,
обгърнат от черна тъма.
Държеше се напълно достойно,
не показвайки своята тъга.
потъна, превърна се в блян
и звездите, като ярки искрици,
изчезнаха от свода голям.
Луната потъна в небето,
дори не полъхва вече нощният бриз,
живот не се вижда нигде в полето
и спокойният сън стана каприз.
Вълци вият сиротно,
скърбящи за своята луна,
а дърво се издига самотно
на върха на стръмна скала.
Само градът утихваше спокойно,
обгърнат от черна тъма.
Държеше се напълно достойно,
не показвайки своята тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
