Нощна жътва на полето

Щом падне слънцето голямо
и стъпят сянките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече тоя час

На залез пурпура се скрие,
и тръгне синкав полмрак,
луната своя рог извие,
и хората запеят пак...

И сърпове пълзят в полето
и жътвата сега спори,
и става чудо под небето,
доде ноща се умори!

Тогава песните утихнат,
заглъхват песни, кикот, смях,
и ти на себе си усмихнат,
си кажеш:"О, доволен бях!"

Прагърнеш меките ракойки,
притвориш морните очи,
отпуснеш мускулите бойни,
и нощта с теб замълчи!
1949г. Първомай