30 мая 2020 г., 09:59

Нощна жътва на полето

788 0 0

Нощна жътва на полето

Щом падне слънцето голямо
и стъпят сянките на власт,
тъмата щом удари рамо,
дошъл е вече тоя час

 

На залез пурпура се скрие,
и тръгне синкав полмрак,
луната своя рог извие,
и хората запеят пак...

И сърпове пълзят в полето
и жътвата сега спори,
и става чудо под небето,
доде ноща се умори!

Тогава песните утихнат,
заглъхват песни, кикот, смях,
и ти на себе си усмихнат,
си кажеш:"О, доволен бях!"

Прагърнеш меките ракойки,
притвориш морните очи,
отпуснеш мускулите бойни,
и нощта с теб замълчи!
1949г. Първомай

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Hristo Slavov Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...